Граници в отношенията: какво представляват и защо са важни

Границите разграничават „кое е мое и кое е чуждо, какво съм аз и какво не съм аз, какво искам и приемам и какво не.“

Личните граници са въображаеми линии, правила, които определяме за себе си в общуването с околните – те показват кое поведение спрямо нас е приемливо и кое не. Те защитават нашето лично пространство – както физическо, така и емоционално – и ни помагат да поемаме отговорност за собствените си чувства и действия, без да поемаме отговорност за чуждите. Здравите граници са в основата на самоуважението и автономността ни – без тях не можем да се чувстваме истински спокойни и самостоятелни. Те са важни не само в личния живот, но и в професионалната среда. С тяхна помощ заявяваме принципите и позициите си пред другите – даваме им да разберат кое за нас е приемливо и кое не.

Когато границите ни са ясни и уважавани, ние чувстваме сигурност и уважение във взаимоотношенията. Това подобрява психичното ни здраве – доброто емоционално функциониране изисква да зачитаме както собствените, така и чуждите граници. Липсата на граници, от друга страна, често води до стрес, усещане за претоварване, обида или злоупотреба от околните. Ако не поставяме граници, околните несъзнателно могат да „стъпчат“ личното ни пространство, да изискват прекалено много от времето и енергията ни и да ни накарат да пренебрегнем собствените си нужди. Прекалено строгите граници пък могат да ни изолират и да попречат на близостта с другите.

Наша отговорност е да покажем на другите къде стоим ние, какво допускаме в живота си и какво поведение спрямо нас е допустимо.

Здравословни / нездравословни граници

Здравословните граници обикновено се намират в баланс между твърде слабите и твърде строгите. Човек със здрави граници умее да казва „не“, когато е необходимо, но и да се отвори за близост, когато е уместно.

Например, човек може спокойно да откаже покана или молба, която нарушава комфорта му, но също така му е удобно да споделя чувства и да допуска интимност с доверени хора.

В единия край на спектъра са нездравите граници. Тук крайността изглежда като прекалено твърди граници – човек държи всички на дистанция, защото се страхува от уязвимост или отхвърляне.

Той избягва да иска помощ, пази строго личната си информация и може да изглежда емоционално откъснат.

При другата крайност – прекалено слабите (размити) граници – човекът позволява почти всичко да навлиза в живота му. Често хората с прекалено слаби граници търпят неуважително отношение или дори злоупотреба, защото ги е страх да не бъдат отхвърлени.

Трудно му е да отказва, склонен е да споделя прекомерно лични неща или да се нагърбва с проблемите на околните и да се води от тяхното мнение.

По-често срещани са смесените граници – може в една сфера, например на работа да сме по-асертивни и ясни, а в любовта да сме по-отворени или обратното. Важно е да се стремим към баланс и гъвкавост според контекста, като уважаваме както собствените си нужди, така и тези на другите.

Основни видове граници

Границите се проявяват в различни аспекти на живота. Най-общо можем да ги разделим на няколко основни типа: физически, емоционални, ментални (интелектуални), времеви, материални (финансови), сексуални, духовни и др.Всяка категория обхваща определена сфера от нашите взаимоотношения и потребности.

Как изглеждат здравите, твърде слабите и твърде строгите граници във всяка категория?

Физически граници

Отнасят се за нашето тяло, лично пространство и право на поверителност. Те определят докъде позволяваме физическо приближаване или допир от страна на околните, Нарушение на физическата ни граница би било нежелано докосване, прекрачване на личното ни пространство (някой застава твърде близо) или посегателство върху вещите ни без разрешение.

Здравословни физически граници: чувстваме се комфортно да прегърнем близък приятел или роднина, но също така умеем учтиво да отстъпим крачка, ако някой навлезе прекалено близо. Например, когато някой седи прекалено наблизо, спокойно бихме помолили: „Имам нужда от малко пространство, моля“ . Чувстваме се свободни да решим кого допускаме в дома си и кого не, както и да откажем физически контакт (като ръкостискане или прегръдка), ако не ни е приятно.
Твърде слаби физически граници: позволяваме на другите да нарушават комфорта ни, без да се противопоставим. Например, търпим нежелано докосване или стоим пасивно, когато някой навлиза прекалено близо, въпреки че се чувстваме неудобно или застрашени. Човек с размити физически граници може да не усеща, че има право да каже „Не ме докосвай“ или да поиска уединение, дори когато изпитва силна нужда от това.
Твърде строги физически граници: държим прекалена дистанция и не допускаме близост дори с хора, на които бихме могли да имаме доверие. Например, не прегръщаме членовете на семейството или партньора си, избягваме всякакъв телесен контакт, защото ни прави неспокойни. Макар че защитаваме тялото си, толкова непреклонна граница може да накара близките ни да се чувстват отблъснати или да остави погрешно послание от наша страна.

Емоционални граници

Емоционалните граници засягат нашият емоционално-чувствен свят – способността ни да отделяме собствените си емоции и чувства от тези, на другите и да не поемаме повече от нужната отговорност за това, как се чувстват околните. Здравата емоционална граница означава да съчувстваме на друг, без да приемаме неговите проблеми за „свои“, и да споделяме чувствата си в подходяща мяра. Нарушение на емоционалната граница би било, ако някой омаловажи чувствата ни или, ако ние се чувстваме длъжни постоянно да „угодим“ на емоциите на другите за своя сметка.

Здравословни емоционални граници: позволяваме си да изпитваме и изразяваме чувствата си, но и уважаваме правото на другите да преживяват своите. Ако разговор навлиза в твърде лична или болезнена тема за нас, бихме могли да кажем „Не се чувствам комфортно да обсъждам тази тема в момента.“ Също така, можем да изслушаме приятел в беда и да съчувстваме, без обаче да се чувстваме лично отговорни да решим проблема му на всяка цена. При здрави граници не приемаме всеки гняв или тъга на близък като своя вина, т.е. не допускаме автоматично, че ние сме причината този човек да се чувства по този начин и не допускаме нашите собствени емоции да бъдат отричани или присмивани.
Твърде слаби емоционални граници: когато сме прекомерно въвлечени в емоциите на околните или пък разкриваме своите чувства неуместно – не в подходящия момент и не в уместно количество. Например, постоянно се съобразяваме как ще реагират другите на думите ни и изпитваме прекомерна вина, ако мислим, че някого сме разстроили. Също така, може да сме толкова подвластни на чуждите настроения, че собственото ни настроение да зависи от тях – ако близък е тъжен или ядосан, ние също се депресираме или чувстваме тревога, сякаш е наш проблем. Хората с размити емоционални граници често се страхуват да изразят несъгласие или негативно чувство, за да не обидят друг – например премълчават, когато са наранени, и продължават да угаждат, дори вътрешно да страдат. Това води до натрупване на напрежение, обида и загуба на собствената идентичност в отношенията.
Твърде строги емоционални граници: тук човек емоционално се „капсулира“ и не допуска уязвимост – тоест да се разкрива. Може да избягва да споделя каквито и да е чувства, дори с най-близките си, и да потиска емоциите си, за да не изглежда слаб. Например партньор, който винаги се държи стоически и отказва да говори за това какво го тревожи, поддържа стена между себе си и другия. Прекалено строгата емоционална граница може да се прояви и като неспособност за съпричастност – ако някой отхвърля или осмива чувствата на другите, показвайки, че „не иска да се занимава с чужди драми“. В резултат околните го възприемат като студен, дистанциран или безчувствен, което пречи на близостта.

Времеви граници

Времевите граници, граници, свързани с времето, определят как управляваме собственото си време и доколко позволяваме на другите да имат претенции към него. Те защитават правото ни да решаваме как и с кого да прекараме времето си, както и да откажем ангажименти, за които нямаме ресурс или желание. Здравите времеви граници ни помагат да поддържаме баланс между работа, почивка и социален живот, без да прегаряме.

Здравословни времеви граници: умеем да приоритизираме задачите и ангажиментите си според ценностите си. Например, „След 18:00 ч. е времето за семейството ми – ще отговоря на имейла ви утре сутрин“. Или ако сме прекалено заети, отказваме любезно покана за събитие, вместо да се разкъсваме на всички посоки. Здравите граници във времето означават и да планираме почивка, да взимаме обедна пауза, когато имаме нужда, и да защитаваме време за сън и възстановяване. Това ни предпазва от преработване и ни позволява да бъдем ефективни и спокойни.
Твърде слаби времеви граници: когато постоянно ни „крадат“ времето и ние го позволяваме. Често работим извънредно без възражение, приемаме всяка допълнителна задача или молба, дори когато нямаме капацитет. Прекарваме много повече часове в работа, отколкото предполага длъжностното ни описание. Липсата на времеви граници може да доведе до прегаряне: чувстваме се изцедени, ядосани и уморени, връщаме се вкъщи без енергия за близките си. Също така, когато не отстояваме времето си, околните може да свикнат, че винаги ще сме на разположение – колеги, които ни звънят по всяко време, или приятели, които се обиждат, ако не им отделим време веднага. Това в крайна сметка ни лишава от личното ни време за почивка или развитие.
Твърде строги времеви граници: когато човек толкова брани времето си, че става негъвкав към каквито и да е непредвидени ситуации или към нуждите на околните. Като да отказва всяка спонтанна покана или молба, дори и понякога да би могъл да я вмести, защото строгият му график „не допуска промени. Или в работна среда приключва деня точно в 17:00 ч., дори да има спешна задача, изискваща още 10 минути – и така оставя екипа си в затруднение. Макар че е важно да пазим времето си, прекалената строгост може да навреди на взаимоотношенията ни – приятелите може да сметнат, че не искаме да прекарваме време с тях изобщо, или пък в професионален план да ни възприемат като неотстъпчиви и неекипни. Здравата гъвкавост предполага понякога да правим изключения , без това да значи, че нарушаваме принципите си постоянно.

Ментални (интелектуални) граници

Менталните граници или още известни и като интелектуални, граници на убежденията обхващат нашите мисли, мнения, вярвания, ценности и гледни точки. Те определят доколко сме способни да отстояваме собственото си мнение и да уважаваме различията в мненията на околните, без конфликт. Здравата ментална граница ни позволява да имаме собствено мнение и ценности, без да ги налагаме на всяка цена, но и без да ги жертваме, за да се харесаме на някого.

Здравословни ментални граници: когато приемаме, че хората могат да мислят различно от нас, и сме готови да изслушаме чужда гледна точка, без да се чувстваме застрашени. В същото време можем спокойно да изразим своето мнение, дори когато знаем, че другият не е съгласен. Например, двама приятели може да имат различни политически възгледи или вкусове, но да ги обсъждат с уважение. Здравите граници правят комуникацията възможна и градивна въпреки различията.
Твърде слаби ментални граници: проявяват се, когато човек лесно се отказва от собствените си идеи и се адаптира изцяло към мнението на другите. Трудно му е да заяви истинските си мисли или предпочитания, защото фокусът му е „на всяка цена да запази взаимоотношенията“. Например, служител може винаги да казва „Да, прав си“ на колегите си, дори да не е съгласен с тях, или в компания да се съгласява с мнението на мнозинството, за да не изпадне в конфликт. Човек с размити интелектуални граници може да сменя позициите си според събеседника – днес харесва даден филм, защото приятелят му го харесва, утре пред друг човек отрича същия филм, понеже той го намира за глупав. С времето, този човек губи представа кои убеждения наистина са негови. Неговата идентичност се размива, тъй като постоянно я наглася спрямо чуждите очаквания, за да не бъде отхвърлен.
Твърде строги ментални граници: тук имаме противоположния случай – човек е толкова непреклонен в убежденията си, че не приема никаква различна гледна точка. Единствено неговите мисли и предпочитания се определят за „правилни“. Когато се сблъска с чуждо мнение, директно го отхвърля или дори го осмива. Например, ако Иван има твърди интелектуални граници, той би заявил: „Моето мнение е единственото вярно – ако не мислиш като мен, значи грешиш“. При толкова негъвкави граници човек отблъсква околните – никой не се чувства свободен да изрази себе си пред него, защото различията не се толерират. Това силно ограничава способността за автентична, близка връзка, тъй като всеки, който мисли различно, бива възприеман като заплаха за неговата идентичност.

Материални (финансови) граници

Материалните граници се отнасят до вещите и финансите ни – как споделяме материалните си ресурси и какво е окей или не окей за нас в тази област. Това включва правото ни да решаваме как да харчим парите си, дали да даваме пари назаем, дали да делим разходи, да споделяме вещи, и докъде се простира нашата щедрост.

Здравословни материални граници: имаме яснота доколко сме склонни да споделяме и при какви условия.Ако имаме съквартирант, можем да уточним кой какви сметки поема и как ще се ползват общите вещи. Чувстваме се комфортно да кажем: „Предпочитам да не заемам колата си на никого“, ако така пазим спокойствието си. В работен план, материалната граница може да определи, че не вършим задачи извън служебните си задължения без компенсация. Здравословният подход е да ценим и собствения, но и чуждия труд и имущество – както ние не бихме повредили или взели без питане, така и не позволяваме това към нашите вещи.
Твърде слаби материални граници: когато човек се чувства длъжен да дава и споделя всичко, често в свой ущърб. Например, приятел ви иска пари на заем за пореден път и въпреки че това ви затруднява финансово, вие пак му давате, защото ви е неудобно да откажете. Или колега редовно „заема“ от вас разни предмети (инструменти, дрехи, офис консумативи) и не ги връща, а вие си мълчите. В семейна обстановка слабите материални граници може да означават, че един член харчи общите пари без да се съобразява с другия, а потърпевшият не поставя граници от страх от конфликт. Човек, който не пази материалните си граници, може да бъде използван – като постоянно да плаща сметките на приятелите си или да поема всички разходи вкъщи, без другите да допринасят, трупайки в себе си неудовлетворение.
Твърде строги материални граници: тук имаме прекален контрол и нежелание да споделяме каквото и да било. Човек с такива строги граници може да бъде свръх-пестелив или мнителен – да отказва да помогне с дребна сума на близък в нужда, дори това да не би му навредило особено, просто от принцип да не „дава назаем“. Или в домакинството държи всяка вещ заключена и не позволява на никого да я ползва, сякаш околните непременно ще злоупотребят. Такъв човек често настоява всичко да бъде разделено строго и по равно (разходи, сметки) до стотинка, дори в ситуации, където малък жест на щедрост би укрепил взаимоотношенията. Прекомерно твърдите финансови граници могат да накарат другите да се чувстват недоверени и отблъснати. В крайни случаи подобно отношение преминава в алчност или в отказ от елементарна взаимопомощ.

Сексуални граници

Сексуалните граници са свързани с интимността и телесния ни интегритет в сексуален план. Те определят какъв тип докосване и поведение приемаме в интимните отношения, при какви условия, колко често и с кого. Тук влиза правото ни на съгласие (никой няма право на сексуален контакт с нас без нашето ясно да), както и право на лични предпочитания и комфорт. Здравите сексуални граници означават, че партньорите открито комуникират желанията си и уважават „не“-то един на другия.

Здравословни сексуални граници: партньорите си споделят какво им харесва и какво не. И двамата дават съгласие за интимен контакт всеки път и се чувстват свободни да откажат, ако не са в настроение или нещо ги кара да се чувстват зле. Например, единият може да каже: „Бих искал/а да опитаме X, но не и Y“ – и другият да приеме границата без натиск. Или пък: „Предпочитам да не правим секс на първата ни среща“ – и това да се уважава като лично правило. Здравата сексуална граница включва и честност за важни неща като сексуално здраве и предишен опит, така че всеки да се чувства в безопасност. Когато границите са налице, интимността се базира на доверие и взаимно съгласие, което всъщност задълбочава връзката.
Твърде слаби сексуални граници: когато човек не отстоява комфорта и съгласието си. Например девойка, която не иска да прибързва със секса, но партньорът му настоява – при липса на граници, тя може да се съгласи от страх да не бъде изоставена. Или съпруг, който толерира практики, които го карат да се чувства зле, само за да угоди на другия. При слабите граници единият може да се чувства длъжен винаги да откликва на желанието за интимност, дори когато е изморен, болен или просто не му е приятно, защото иначе „ще се разсърди партньорът“. Това води до натрупване на негодувание и дори до усещане за използване.
Твърде строги сексуални граници: тук човек поставя толкова много условия и ограничения, че интимността става трудна или непълноценна. Например партньор, който никога не инициира близост и често отблъсква опитите на другия за интимност поради собствения си дискомфорт или страх. Това може да остави другия партньор отчужден и объркан, особено ако причините не се комуникират. Друг пример е, когато един от двамата използва секса като средство за контрол – умишлено отказва близост за дълги периоди, за да „накаже“ или манипулира другия. Това също е нарушение на здравата граница, защото интимността се превръща в лост за власт, а не в израз на взаимна обич и желание. Прекалено строгата граница може да е резултат и от лични травми или възпитание, но ако не се комуникира и не се работи по нея, в двойката може да има неразбирателство. Здравословният подход е човек да познава собствените си лимити и постепенно да ги разширява, ако пожелае, с доверие и комуникация – но винаги с уважение към себе си и другия.

Как наличието или отсъствието на граници влияят на взаимоотношенията?

Границите са от решаващо значение за качеството на нашите взаимоотношения – от романтичните партньорства до семейните, работните и приятелските контакти. Когато в една връзка има зрели, здрави граници, тя може да се развива пълноценно: партньорите се чувстват сигурни, уважавани и свободни да бъдат себе си. Ако обаче границите липсват или постоянно се нарушават, ако са прекалено стеснени, отношенията страдат. В различен контекст, проблемите се проявяват по различен начин, но общото е, че дисбалансът води до напрежение, неразбиране и конфликт.

В партньорските отношения:

При здрави граници:

баланс между близост и лично пространство е особено важен
уважение към личните граници и готовност за близост
когато границите са на място, двамата се чувстват свободни, а не ограничени в любовта си
партньорите не се опитват да се променят насила, а се приемат взаимно, като си дават пространство за растеж
ако усетят, че възниква напрежение (например единият се чувства пренебрегнат, а другият – задушаван), те могат открито да преразгледат границите си и да намерят нов баланс между близост и автономност

При слаби граници:

често води до сливане на личностите и опити за контрол
единият ревнува болезнено и навлиза във всеки аспект от живота на другия
съ-с зависимост – нездраво преплитане, при което границите са размити и партньорите може да усещат, че буквално се задушават един дру

При твърди граници:

емоционална дистанция
не споделят чувствата и нуждите си, интимността страда
когато границите са толкова непробиваеми, че връзката заприличва на съжителство на двама напълно независими хора без истинска емоционална близост

В семейството

При здрави граници:

има любов и близост, но и уважение към личното пространство на всеки
здравото семейство намира средния път
слагат разумни правила -„почуквай преди да влезеш в стаята на другия“ или „уважаваме правото ти да избереш университет/професия“
децата, от своя страна, също уважават границите на родителите
има доверие: никой не злоупотребява с личното пространство на другия и затова близостта е истинска

При слаби граници:

членовете може да са прекалено вплетени един в другия живот
родител, който постоянно контролира и навлиза в личния свят на детето
семейство, в което „всички знаят всичко за всички“
един момент младеж, чийто граници са били системно нарушавани в семейството, като порасне може да скъса рязко връзките си с родителите, защото няма друг начин да установи свои граници
може да доведе и до объркване на ролите – например дете, което емоционално подкрепя родителя си като възрастен

При твърди граници:

създават студенина и отчуждение
всеки си е сам за себе си, интимни теми не се обсъждат, помощ не се търси и не се предлага
членовете на семейството може да се чувстват като непознати, които живеят под един покрив

В социални контакти – приятелства

При здрави граници:

процъфтяват при уважение на границите
между приятели често границите са по-гъвкави
всеки има нужда от известно лично пространство и реципрочност
позволяват да даваме и получаваме
има взаимно разбиране – „Много държа на теб и ти съчувствам, но имам нужда и от време за себе си – нека поговорим утре, защото днес съм изморен/а.“
даваме пространство, но оставаме на разположение, ако приятел има нужда

При слаби граници:

експлоатация или обида, макар и неволна
ако един човек винаги дава – време, пари, услуга, рамо за подкрепа – а другият само взима, това е признак на дисбаланс
човекът без граници може да е „вечният терапевт“ на компанията, който винаги изслушва чуждите проблеми
непрестанно помагане при премествания, услужва с колата, консултира за житейски решения по телефон в полунощ
търпим шеги на наш гръб, позволяваме на хора да ни гостуват непоканени за дълго, заемаме пари на почти непознати

При твърди граници:

водят до самота и изолация
ако винаги държим приятелите си на дистанция и не споделяме нищо лично, те постепенно ще престанат да ни чувстват близки
може да се проявяват като несговорчивост – „винаги трябва да стане на неговото“
когато някой не толерира никакви грешки или несъвършенства у приятелите

В професионални отношения

При здрави граници:

опират както до работното време и задължения, така и до начина на общуване и уважение на личността на работника
ясни и разумни граници, подкрепени от култура на уважение пораждат най-продуктивна работна атмосфера
служителите знаят какви са задълженията им и какви не са
началниците зачитат работното време и личното време на екипа
при нужда, екипът може гъвкаво да съдействат
не се допускат обиди, крясъци, тормоз
повишават удовлетворението и мотивацията

При слаби граници:

служителите често се чувстват претоварени и неоценени
може да се окаже, че вършим работа, която не е в нашата компетенция или длъжност, просто защото никой друг не я върши
колегите (или шефът) могат да започнат да „стъпват на главата ни“ – да ни дават постоянно още и още задачи
липсата на времеви граници води до това, че прекарваме много повече време в работа, отколкото е здравословно
връщаме се вкъщи изтощени и раздразнени, нямаме време за семейство или почивка, а хроничният стрес се отразява на здравето ни
може да се толерира неприемливо отношение – груб тон, насмешки и др.

При твърди граници:

могат да създадат изолация и липса на екипен дух
липса на гъвкавост и компромиси – непреклонност
да отказваме всякакво неформално общуване – например да никога не отидем на обяд с колегите
свръх-фокус върху правилата за сметка на човешкото отношение

Практически съвети за изграждане и отстояване на здравословни граници

Поставянето на здрави граници е умение, което се развива с време и практика. Много хора, особено ако не са били научени на това в детството, се затрудняват да казват „не“ или да заявяват нуждите си. Добрата новина е, че можем да се научим да изграждаме по-здравословни граници постепенно.

Изяснете за себе си ценностите и приоритетите си – първата стъпка е да разберем какво наистина е важно за нас и от какво имаме нужда в различните сфери на живота. Ако знаете, че за вас приоритет е семейството, ще си поставите граница да не носите работа вкъщи вечер. Ако цените финансовата си стабилност, ще определите доколко можете да помагате материално на другите, без да застрашите себе си. Яснотата за ценностите ви дава вътрешна опора при поставяне на граници.
Определете ясно собствените си граници – конкретизирайте докъде сте съгласни да стигат другите. Мислено (а може и писмено) формулирайте границите си във всяка област. Например: физическа : „Не обичам да ме пипат по косата“, емоционална : „Няма да поемам вина за настроенията на X“, времева : „Ще отделям минимум един ден седмично за почивка“, и т.н. Това е личният ви договор със самите себе си. Бъдете честни – ако досега сте позволявали прекалено много, вероятно имате нужда да стегнете някои граници. Обратно, ако сте много изолирани, помислете къде бихте могли да сте по-отворени. Целта е границите ви да отразяват вас самите, а не чуждите очаквания.
Позволявайте си да казвате „не“- учтиво, но уверено. Отстояването на границите става чрез комуникация. Тренирайте да отказвате молби или покани, които нарушават установените от вас граници. Това може да е трудно първоначално. Можете да започнете с по-малки „не“-та в по-безопасни за вас ситуации – Благодаря, че ме каниш, но тази вечер няма да успея да дойда.“ Не е нужно да давате детайлни оправдания – правото ви е достатъчна причина.
Комуникация – ясна и директна. Освен да казваме „не“, има и позитивно утвърждаване на границите – заявяване на потребности и очаквания. Когато сте си изяснили докъде са ви границите, споделете ги с хората около вас, особено с тези, които те засягат пряко. Добре е това да стане в спокоен момент, а не насред конфликт. Бъдете откровени и конкретни. Говорете от първо лице („Аз имам нужда…“, „Чувствам се…“) вместо обвинения („Ти винаги…“). Така другите разбират, че границата ви не е атака към тях, а грижа за вас самите. Може да се изненадате, но често околните не подозират къде са ви границите, докато не им ги кажете – хората сме различни. Затова тази крачка е ключова, за да дадете шанс на околните да ви уважават.
Започнете с малки стъпки и постепенно разширявайте – границите целят да създават и градят взаимоотношения, а не да ги рушат. Важен е прогресът, а не във всяка ситуация да има реакция. Изберете една ситуация, в която да упражните поставяне на граница тази седмица. Може да е нещо малко, например да кажете на приятел, че не искате да обсъждате дадена тема. Всяка успешно отстоявана граница ще ви дава смелост за следващата. Ако сбъркате някъде и отстъпите повече, отколкото искате – не се упреквайте, а си извлечете урок и опитайте отново.
Бъдете последователни и твърди, когато е необходимо – не забравяйте, че физичният закон “ на всяко действие, има равно по сила противодействие“ е в пълна сила в отстояването ви. Поставянето на граница е едната част – другата е поддържането ѝ. В началото хората около вас може да тестват новите ви граници, особено ако са свикнали на противоположното. Някой може да се разсърди или изненада от вашето „не“. Това е нормално – дайте им време да свикнат с промяната. Важно е вие да останете уверени.
Уважавайте границите на другите – здравословните взаимоотношения са двупосочни. Докато работите върху своите граници, обърнете внимание и на сигналите, които другите ви дават за техните. Като демонстрирате уважение към чуждите граници, вие давате добър пример и насърчавате и вашите да бъдат уважавани. Също така, общувайки с хора с ясни граници, можете да научите от тяхното поведение – например как тактично отказват или как реагират, когато някой ги притиска.
Повишаване самооценката и самоуважението си – В основата на способността да поставяме граници е убеждението, че ние заслужаваме. Ако вътрешно вярвате, че вашите нужди не са толкова важни, колкото на другите, ще ви бъде много трудно да отстоявате граници. Помнете, че да се грижите за себе си не е егоизъм. Това е необходимото условие да бъдете пълноценни – и за себе си, и за околните. Няма нищо лошо да кажете „имам нужда от почивка“ или „това не ми е приятно“ – така защитавате благополучието си.
Приемете, че не можете да се харесате на всички – част от страха да поставим граници идва от притеснението, че другите ще се разсърдят или разочароват. Истината е, че понякога това ще се случва. Не всеки ще приеме веднага вашите нови очертания – особено ако е свикнал да прекрачва старите. Но реакциите на околните не бива да ви отказват. Ако някой ви цени само когато му угаждате за своя сметка, то той се е възползвал от липсата ви на граници.
Потърсете подкрепа, ако е нужно – промяната на дългогодишни навици не става лесно, затова не се колебайте да потърсите помощ. Това може да е разговор с близък човек, който умее да поставя граници – попитайте го как би реагирал в дадена ваша ситуация. Може да прочетете книги или статии по темата или да се консултирате със специалист. Не сте сами – много хора се учат на това умение в зряла възраст, така че няма място за свян.